Соционика

СОФИЙСИ УНИВЕРСИТЕТ

“СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

ФНПП

ДИПЛОМНА РАБОТА

на тема

СОЦИОНИСТИЧЕН АНАЛИЗ НА ИНТЕРТИПНИТЕ ОТНОШЕНИЯ В ХОМОСЕКСУАЛНАТА ДВОЙКА

Съдържание на дипломната работа:

Увод

Глава 1: Теоретична постановка

1. Социониката като наука.

1. Основи на социониката

2. Соционистични типове

3. Интертипни отношения

        Глава 2: Проблеми на хомосексуалността
                1. Понятието хомесуксуалност
                2. Митове за хомосексуалността.

          Глава 3: Изследване на хомосексуални двойки

1.   Резултати от изследването

2.   Анализ на отношенията

3.   Изводи

Глава 4: Заключение

Литература

Увод

Настоящата дипломна работа разглежда проблема за отношенията в хомосексуалната двойка. Този вид взаимоотношения са изследвани слабо поради нежеланието на хомосексуалните да споделят публично своите чувства, но и поради съществуващите в обществото отрицателни нагласи.

Целта на това изследване е да се покаже същността на отношенията в тези двойки като се изхожда от хипотезата, че отношенията в хомосексуалната двойка са разнообразни и предопределени от характеровите особености на всеки един от партньорите. При всяка интимна двойка се осъществява общуване и взаимодействие между две личности в зависимост от техните нагласи, качества и стремежи и поради това  не би следвало да има разлика между хетеро и хомосексуалното партньорство.

 Социониката дава възможност за изчерпателен и научно обоснован анализ на междуличностните отношения, затова  най-подходящият метод за изследване е соционистичният анализ на интертипните отношения в хомосексуалните двойки. Основната цел на изследването е да се докаже предположението, че отношенията в двойката се основават на взаимодействието  на соционистични типове на партньорите, а сексуалната ориентация не оказва влияние и не е съществена и значима.

Доказването на тази теза би имало съществено значение за по-доброто разбиране на хомосексуалните партньорства и хомосексуалността изобщо. Резултатите от това изследване могат да се използват при консултантска дейност насочена към този тип двойки.

Глава 1:

 Теоретична постановка

1. Социониката като наука.

 Социониката е сравнително младо направление, развиващо  теорията на К. Г. Юнг за психологическите типове. Възниква в СССР в края на 70-те години на миналия век на базата на разработките на Аушра Аугуста. През 60те години в Литовската съветска социалистическа република социологът Аушра Аугустинавичюте (която по-късно приема значително по-ергономичното Аугуста за псевдоним) изучава щастието в брака. Аугуста се натъква на типологията на Юнг и заради нейната систематичност я избира пред останалите, с които се е запознала, за да я приложи по отношение на брачните взаимоотношения. По този начин се ражда цялостен модел. Неговото ядро е твърдението, че хората могат да се класифицират по вродени личностови типове, взаимодействията между които са точно определени. Своята теория Аугуста нарича соционика.

Социониката е първата теория, разглеждаща личностните типове като обуславящи междуличностните взаимоотношения.

Типът личност (социотип) не се променя нито за един ден, нито за година. Психологическият тип е нещо различно от възпитанието на човека, неговото културно ниво, професията му – това е начин на обмен на информация и поведения с обкръжаващата среда. Всеки тип се отличава не само със силни, но и със слаби страни. Много вероятно е типът да  е „програмиран” генетично.

В психологическите науки съществуват различни теории за междуличностните взаимоотношения. Много психолози твърдят, че характерът не влияе на взаимоотношенията – всичко зависи единствено от културните и социални фактори, възпитанието, професията и т. нат. Но и сред тези, които не пренебрегват връзката между характера на хората и техните взаимоотношения, гледните точки се различават.

В основата на социониката е личностовата типология на Карл Густав Юнг. В началото на ХХ век той прави предположението, че някои дълбинни черти на характера си протиборостват. И извежда четири такива противостоящи двойки:

           Интуиция – сензорика (усещане). Интуитивният, човек с развито въображение и абстрактно мислене, обикновено е невнимателен към детайлите. Сензорният, напротив, владее добре пространството около себе си, помни подробностите, обикновено трудно усвоява „прекалено отнесените” понятия и предпочита да бъде „човек на практиката” и много-много да не се занимава с теория.

 Мислене – чувстване (в социониката: логика – етика). Този признак е свързан с „въвлеченост” в света на чувствата и страстите (етика) или с не особена „въвлеченост” в него (логика). Блестящите логически постройки, теории, методики трябва да са безпристрастни (универсални) и по правило се постигат за сметка на понижена чувствителност към емоционалните дразнители – именно в такава обстановка работи добре „чистата мисъл”. Затова логиците, със своята външна увереност и твърдите си позиции, често са излишно (може би) праволинейни в сферата на емоционалните взаимоотношенията.

           Екстраверсия – интроверсия. От всички Юнгови термини тези са най-разпространени в психологията, макар не рядко да се използват в далечен от първоначалния смисъл. Като цяло, полюсите на двойката представят преобладаване на възбуждащи или на подтискащи механизми: екстравертите охотно реагират на всякакви външни стимули, докато интровертите гледат да се предпазят от излишни дразнители. Неправилно е признакът да се свързва само с общителност. Например интуитите-екстраверти често насочват интуицията си не към контактност, но към усвояване на нови знания, благодарение на което са потенциални откриватели или изобретатели-рационализатори. Интровертите се стремят не толкова да поемат инициатива, колкото да поддържат ситуацията в състояние на равновесие, да сведат до минимум възможните конфликти. За тях е по-лесно да станат „човек на отбора”. (Да не се бърка с конформизъм.)

           Рационалност – ирационалност (съждение – възприятие) . Рационални Юнг нарича хората, за които последователността в собствените мнения и действия е по-важна от приспособимостта към измененията на ситуацията. Ирационалните, обратно, се отличават с гъвкавост, която често води до мъгляви позиции и нееднозначни изказвания, оставящи възможност за маневри при нужда.

             Психичният тип представлява разположението на личността по тези двойки.

Юнг изказва само смътни догадки за природата на разгласените от него психични типове. При все това - по неговото мнение - те задължително би трябвало да представляват дълбинен пласт, който слабо зависи от фактори като възпитание, културна среда и пр. Описвайки редица случаи, в които негов пациент сякаш е преминавал от тип в тип, Юнг подчертава, че за всеки такъв пациент един от типовете е бил „природна предразположеност”. Другият е противоречал на това и поддържане на подобна маска е било възможно единствено с цената на все по-дълбоко потапяне в неврозата(Литов,Д.,Янев,К.”Хората като типове и техните взаимоотношения”).

               Важно следствие от концепцията на Юнг е, че макар личността да е изменчива и податлива на влияния от обкръжаващата среда, съществува предел, до който това може да се случва. Този предел се задава от психичния тип.

              В противоборстващите качества, описани от Юнг, Аугуста вижда ключ към разбиране на дълбинната природа на междуличностните конфликти. Става въпрос за почти инстинктивната способност адекватно да се реагира на сигналите на партньора, за особеностите на социалното ни възприятие и преработка на информацията.

              Аугуста отначало има проблем с идентифицирането на връзките между типовете, които носят комфорт. Недоумява например защо разлика - всичко на всичко - в една от двойките на Юнг води до кардинална промяна в облика на взаимоотношенията. Например интуитвно-етическият екстраверт, ирационален (Том Сойер) с лекота намира общ език със сензоро-логическите интроверти, ирационални (Жан Габен), докато общуването му/й с логико-сензорните интроверти, рационални (Максим Горки) е съпроводено с конфликти и недоразумения.

              Решението на проблема бегло загатва самият Юнг. Аугуста успява да го развие в цялостен модел, който нарича Модел А.
 В социониката двойките на Юнг са дихотомии, т.е. всички хора се делят на интуити или сензорици, на логици или етици, на екстраверти или интроверти и на рационали или ирационали. Или сте екстраверт, или сте интроверт – едно от двете. По този начин от четирите двойки се извеждат 16 типа личности (да кажем, сензоро-логически екстраверт, ирационален – Маршал Жуков). Но това все още не помага да разберем анатомията на взаимоотношенията помежду им.

              В Модела А шестнайсетте типа се раздробяват на значително по-сложни съставни. Първата стъпка на Аугуста е да приеме съществуването на 8 соционични функции. Те представляват начините, по които психиката ни борави с информацията, дейностите, които осъществяваме със социално-информационната част на психиката си. Обликът на тези функции се определя от така наречените „аспекти на информационния обмен”, които са също 8 на брой. Ако си представим соционичните функции като кутии, които могат да побират макро-молекулите – аспекти на информационния обмен. Всеки човек разполага с осемте кутии на соционичните функции, в които се настаняват всички 8 макромолекули, но в различна комбинация. Начинът, по който са се подредили макромолекулите по кутиите, дава типа личност.

             Аспектите на информационния обмен представят комбинации на три от възможните четири качества, в които задължително присъства екстраверсия-интроверсия. Например това е логика-екстраверсия-рационалност, която се нарича делова логика и се проявява като пресметливост, критичност, вникване в процеса, дребнавост, скептицизъм, инат.

             Осемте аспекта присъстват у всеки човек, но в различна комбинация. Това показва, че противоборстващите двойки на Юнг съществуват в психиката ни едновременно, но винаги едното е наша по-силна способност от другото. Еекстравертът в своя слаба страна е интроверт.

Силните и слабите страни са соционичните функции. Те са:

 1. програмна. Чрез тази функция човек получава най-пълна информация за света. Мислите, действията и често професията зависят от вида на аспекта, попаднал в тази кутия;

2. творческа. Това е начинът за реализация на програмната функция. Творческите възможности се определят от аспекта, присъстващ тук;

3. ролева. Аспектът на функцията показва какви се стараем да изглеждаме (за да прикрием слабите си качества). Продължителна активност в такъв режим е изтощителна и трудно постижима, защото противоречи на природата ни;

 4. уязвимост. Мястото на най-малко съпротивление. Този аспект показва къде се нуждаем от помощ. Критика е безполезна, но целенасочени съвети и готови решения;

 5. внушение. Чрез тази функция възприемате безкритично информацията, определена от аспекта. В същото време слабо съзнавате потребностите си, изобразени от него;

6. активационна. Активността по аспекта на тази функция зависи от поддръжката и окуражението на околните. Без подкрепа такава липсва;

 7. наблюдение. Информацията се възприема и обработва добре, но активност по аспекта липсва. Вместо това човек охотно критикува грешките на другите;

 8. демонстративна. Чрез тази функция действаме автоматично, по навик, идва ни отвътре, без да се замисляме за правила.

            Силните соционични функции са 1 и 2 (наричани Его). Като „условно силни” можем да определим 7 и 8 (Ид), а като слаби – 3 и 4 (СуперЕго) и 5 и 6 (СуперИд).

            На тази основа се извеждат междутипните взаимоотношения. Те се определят от информационния обмен и зависят от подредбата на аспектите по функции у участниците в общуването. Повечето соционици приемат, че видовете взаимоотношения са 16 на брой: дуалност, тъждественост, активация, огледалност, противоположност, квази-тъждественост, супер-его, конфликт, поръчка (поръчител, изпълнител), ревизия (ревизьор, ревизиран), полу-дуалност, мираж, роднинство, делови взаимоотношения. Най-приятните, комфортни от тях са: 1. дуалност. Пълно личностово допълване. Силните страни на единия са слабите на другия. Задълженията се разделят по естествен начин между двамата (вие гледате футбол, тя чисти, пере и готви). Все пак перфектните дуални взаимоотношения не се формират бързо, тъй като единият в двойката е екстраверт, а другият – интроверт.; 2. тъждественост. Пълно съвпадение. Дълбоко взаимно разбиране, но неумение за взаимопомощ. Тъждествените типове личност виждат света с едни и същи очи, обработват еднакво информацията, правят идентични изводи, но се сблъскват и с едни и същи проблеми. Добър пример за тъждествена семейна двойка са Пиер и Мария Кюри (и двамата – логико-интуитивни интроверти, рационални); 3. активация. Това са най-леките взаимоотношения. Партньорите взаимно се стимулират, въодушевяват се от контакта си. С течение на времето обаче може да се получи прегряване. Такива взаимоотношения се препоръчват за излети и купони; 4. огледалност. Думите на единия се отразяват в постъпките на другия. Все пак отражението понякога е изкривено, т.к. всеки коригира действията си, изхождайки от различни норми на поведение(Попов,И.”Соционика:базови понятия и резултати”).

            Разгледаните четири вида взаимоотношения се наричат квадра и са обявени за най-комфортните семейни и дружески връзки.

Съществуват 8 дуални двойки:
Дон Кихот – Дюма
Робеспиер – В.Юго
Хамлет – М.Горки
Есенин – Жуков
Дек Лондон – Драйзер
Балзак – Наполеон
Хъксли – Ж.Габен
Достоевски – Щирлиц


          Останалите видове отношения биват:


Полудуални отношения

Отношения на непълно допълване.съществува разбиране между партньорите,  има възможност за приспособяване между тях. Намират непрестанно теми за разговор. Такива отношения тонизират партньора, но има и моменти на недоумение и разочарование.

Миражни отношения

Тези отношения са отпускащи и релаксиращи. Партньорите не искат да мислят за работа, отпускат се. Постъпките и мотивите на другия са непонятни, отношенията не са продължителни, всеки се стреми да промени другия.

Делови отношения

Това са отношения между равни партньори.пречки не възникват, могат да споделят всичко един с друг, създава се чувство на сигурност. Подходящи са за делово сътрудничество.

Квазитъждествени отношения

Характерно е пълно неразбиране на другия. Нищо не ги свързва един с друг, отношенията са “безцветни”, възниква проблем с “превода” на езика на другия. Беседите не носят удовлетворение.

Отношения на пълна противоположност

Тези отношения са неустойчиви. Итровертът и екстравертът са в постоянна конкуренция, климатът на общуването често се мени.

Родствени отношения

Отношения на далечни роднини, които запазват любезен тон и подържат разговор, но не желаят да вникват в подробностите и да се задълбочават. Отношенията с времето стават отегчителни, всеки от партньорите е склонен да проявява егоизъм.

Отношения свръх - Аз

Отношения на взаимно уважение. Партньора се възприема като далечен и загадъчен идеал, неговите маниери и начин на мислене предизвикват интерес.в дългосрочен план тези отношения не се развиват добре.пораждат се спорове, неразбиране и дистанциране.

Отношения ревизия, проверка

Това са асиметрични отношения.партньорите са в ролите на проверяващ и проверяван. Проверяващият постоянно следи проверявания, обръща внимание на слабите му места, изглежда значителен, заслужаващ внимание. Проверяваният се стреми да заслужи неговото внимание, похвала, при което се намира в постоянно напрежение в негово присъствие. Същевременно проверяващият постояно недооценява проверявания, което не може да не предизвика обида. В началото това стимулира проверявания да се докаже, но проверяващият е самодоволен и придирчив, непрестанно дава съветикоито не се възприемат. Тези отношения се илюстрират най-добре като връзка “майка – непослушно дете”.

Конфликтни отношения

При тези отношения степента на псилогогическа съвместимост е много малка. Но това не се забелязва веднага. Партньорите се привличат един друг, възхищават се на тези черти които са слабо развити у тях самите. Но тези отношения са нестабилни, отсъства способност за взаимопомощ. След дълги усилия за подържане на такава връзката раздялата с конфликтния партньор носи облекчение.

Отношения на социална поръчка, предаващ – приемащ

Тези отношения са асиметрични, неравнопоставени. Първият партньор гледа на втория като по ниско стоящ, недооценява го. Вторият гледа на първия като като на интересен човек, значим, будещ възхищение. Приемника неволно започва да угажда на предаващия в негово присъствие. Опитите да се постигне равнопоставеност са неуспешни. Тези отношения могат да се определят като покровителствени. При тях липсва обратна връзка.

Соционически типове

Псевдоним	Съкращение	Пълно название
Дон Кихот	ENTP	логико-интуитивен екстраверт, възприемащ
Балзак	INTP	логически-интуитивен интроверт, възприемащ
Хъксли	ENFP	интуитивно-емоционален екстраверт, възприемащ
Есенин	INFP	интуитивно-емоционален интроверт, възприемащ
Жуков	ESTP	сензорно-логически екстраверт, възприемащ
Габен	ISTP	сензорно-логически интроверт, възприемащ
Наполеон	ESFP	сензорно-емоционален екстраверт, възприемащ
Дюма	ISFP	сензорно-емоционален интроверт, възприемащ
Джек Лондон	ENTJ	логико-интуитивен екстраверт, разсъдителен
Робеспиер	INTJ	логико-интуитивен интроверт, разсъдителен
Щтирлиц	ESTJ	логико-сензорен екстраверт, разсъдителен
Максим Горки	ISTJ	логико-сензорен интроверт, разсъдителен
Хамлет	ENFJ	интуитивно-емоционален екстраверт, разсъдителен
Достоевски	INFJ	интуитивно-емоционален интроверт, разсъдителен
В.Юго	ESFJ	емоционално- сензорен ектраверт, разсъдителен
Драйзер	ISFJ	емоционално – сензорен интроверт, разсъдителен

Д  –  Дуални отношения, пълно допълване

пД  – Полу дуални, отношения на полудопълване

А – Активация

М – “миражни”, отношения

Пп –отношения на пълна противоположност

О – огледални отношения

К – конфликтни отношения

Т – тъждествени отношения

ро –родствени отношения

Са – Отношения свръх-Аз, супер Его

дл – делови отношения

кт – квазитъждествени отношения

Р – Отношения ревизия “проверяващ – проверяван” , ревизор - ревизиран

П – отошения на социална  поръчка, предаващ - приема

Глава 2:
Проблеми на хомосексуалността

1.

Науката все още не е в състояние да обясни как възниква хомосексуалноста. (Не е ясно дори как става така, че повечето хора функционират като хетеросексуални.) Понастоящем се приема, че съучастието на биологични фактори в генезата на хомосексуалността е незначително в сравнение с ролята на психичните и социални детерминанти. В подкрепа на това твърдение идват и редица наблюдения всред примати, живеещи наволя или в условията на експеримент.

Според анкетни проучвания около 7-12% от населението заявяват, че в една или друга степен имат хомосексуален опит.

Отношението спрямо хомосексуалността силно варира според историческата епоха, етноса и културата, религиозните и морални ценности. В древността хомосексуалните взаимоотношения са били приемани безпроблемно. Нетърпимост към тази практика се заражда през ранното средновековие (XI-XIIв.) под въздействие на религиозни убеждения и политически интереси. И ако тогава хомосексуалните са изгаряли на кладата в по-новата исторя са изпращани в газовите камери, а в по-добрия вариант влечението към собствения пол се разглежда в светлината на теорията за дегенерацията или се третира като болест.

У нас по традиция хомосексуалното поведение се възприема подчертано негативно. Едва през последното десетилетие се забелязва известна тенденция към игнориране, дори поява на намек за повишена толерантност от страна на "сексуално привилегированите". Тази еволюция в мирогледа е отзвук от борбата за легитимност, която в световен мащаб водят сексуалните малцинства.(“Хомосексуалност и психично здраве”,д-р П.Величков)

През 1869 година един унгарски лекар, Кертбени (анаграма на Бенкерт) създава термина „хомосексуалист", който през 1949 година Арънт Ван Зантхорст предлага да бъде заменен с „хомофил", за да се премахне чисто сексуалното му звучене. През 1969 година американските хомосексуалисти, водени от желанието да изразят презрението, но така също и бунта си към заклеймяващите ги социални и медицински рамки, възприемат думата „гей" - стар термин, свързан с куртоазната любов, присъстващ в жаргона на английските хомосексуалисти, - която няколко години по-късно е възприета и от лесбийките. Заедно с това под въздействие на горната еволюция, нашите представи, понякога подчиняващи се на социални влияния, понякога на необосновани или прибързани обобщения, непрестанно се придвижваха в посока към разбирането на този феномен. Ние все още не притежаваме обяснение за факторите, обуславящи сексуалността във всичките й форми — в това число и хомосексуалността, — така че всяка равносметка е временна и относителна, но нали това е в крайна сметка пътят към обективното познание.

          2.

          Отрицателните нагласи към цели общности и малцинства, са не само познати от историята, но и неизменно ежедневие за попадналите под ударите им дори днес, когато човешката цивилизация премина в една епоха от нов, технологичен тип на масова комуникация и мултикултурен обмен. Представителите на малцинствата регулярно изпитват пагубното действие на стереотипи и митове, ползвани като необорими аргументи в неофициалния обществен съдебен процес срещу тях. Тези митове се разпространяват предрешени като клеветнически аксиоматични истини и опозицията им рядко успява да ги обори, дори с явно фактологическо опровержение. Причината за това са предразсъдъците, които подобни клевети подхранват. Доколкото предразсъдъкът представлява необоснована предубеденост на човека спрямо даден обект, той има нужда от подобна аргументация, за да обоснове не само пасивното си съществуване, но и активното си действие — дискриминацията. С оглед на това развенчаването на подобни митове е от първостепенна важност за социалните малцинства.

 
          Най-разпространеният мит за хомосексуалността и за сексуалната ориентация въобще е, че тя е плод на съзнателен избор на човека. Върху този факт повечето хетеросексуални дори не се замислят и твърдят, че са избрали да бъдат такива каквито са, без дори да съзнават, че собствените им влечения по никакъв начин не са плод на тяхно съзнателно желание, а на естествен нагон, появил се у тях заедно със самата им сексуалност. Дали тази заблуда се дължи на факта, че сексуалността не се появява внезапно, а постепенно и неусетно се формира и утвърждава, е трудно да се каже. Всеки хетеросексуален, който днес си каже „От днес за една седмица ще бъда гей“ ще разбере, че дори да промени по подобен нелеп начин стила си на живот, това никак няма да събуди у него влечение към представители на собствения му пол. Твърдението, че хомосексуалността е вродено физическо и емоционално привличане към представители на собствения пол, разбира се, е в известен смисъл неточно и ограничено, предвид съществуването на различни видове хомосексуално поведение, зад които могат да лежат същностно различни причини - от чисто конституционални, до чисто психологични. Но в случаите, в които не говорим за девиантно развита (напр. в резултат на психотравма от насилие в детството) или ситуационна сексуалност, (които случаи са редки в сравнение с общия брой „регулярни“ хомосексуални) това твърдение е вярно.

          Хомосексуалността е психично заболяване - това е един от може би най-разбираемите митове. Действително хомосексуалността бе считана в продължение на десетилетия за своего рода психично отклонение. Макар и почиващи на различни теоретични фундаменти, до това заключение достигат както западната психоаналитична школа, така и идеологически ангажираната с ръководния принцип на марксическия диалектически материализъм психологическа и психиатрична школа в страните от Източния блок. Причината е преди всичко факта, че винаги е съществувало близко родство между социалните норми и научната теория. Случаят с хомосексуалността е твърде ярък пример - няма друг научен въпрос, върху който да е изписано такова забележително количество научна продукция, застъпваща често пъти коренно противоположни становища.

          У нас днес все още витае духа на марксическата теория в психиатрията, макар психологията ни все повече да се ориентира про-западно. Продължават да се ползват остарели теоретични концепции, определящи хомосексуалността като парафилия (полово отклонение).

          Друг важен извор за този мит днес е военната медицина, която по вътрешни политически причини, не желае да допуска хомосексуални до военна служба. Докато съществуваше задължителна военна служба у нас, българските военни психиатри следваха подход на масово освобождаване на хомосексуални лица от военна служба. Състоянието „хомосексуалност“ се установява от специалисти на Военномедицинска академия посредством беседа и крайно спорния във валидността си (и твърде слабо известен на запад) проективен тест на швейцарския психиатър Леополд Сонди (или Сцонди). На базата на това се считаше, че военните психиатри откриват съпровождащи хомосексуалността психични разстройства - твърдение, което не само е научно необосновано, но и следва да се зачете като съзнателно и целенасочено нарушаване на професионалната етика.

          Хомосексуалността бе премахната от списъка с психични разстройства на Американската асоциация по психиатрия през 1973 г. и от Международната класификация на болестите (МКБ) на Световната здравна организация през 1992 г., поради липса на научно издържани аргументи в полза на твърдението, че тя представлява патологично състояние. Нека се забележи, че подобно становище зае през 2001 г. и Китайската асоциация по психология.


          Хомосексуални са се раждали във всички исторически периоди по целия свят, в различни семейства така, както и хетеросексуалните. Причината е, че етиологията на хомосексуалността не се свежда до поведенческо заучаване или психотравма, а тя самата не представлява културна практика (въпреки, че се среща и в такива форми). Множество фактори могат да окажат влияние върху сексуалното поведение на човека и сред тях съвременната наука нарежда конституционални (физиологични), хормонални и генетични особености. Мита, че хомосексуалността е продукт на родителска немарливост, е дело на остаряла психоаналитична теория, боравеща със двоен стандарт спрямо хетеро и хомосексуалните мъже. Според нея мъжката хомосексуалност е продукт на семейства, в които майката е властна и обсебваща спрямо сина си, а бащата е отдалечен и враждебен образ. Тази теория, почиваща на. Едиповия комплекс, в продължение на години е използвана от някои психоаналитици, за да обосноват собствената си предубеденост спрямо хомосексуалността.

          Конвенционалната психология отдавна установи действителното присъствие на конфликтност между хомосексуалните момчета и бащите им по време на детството, както и особено силна обвързаност с майката. Това явление обаче е преди всичко продукт на хомосексуалността, а не причина за нея.

          Противници на еднополовите бракове твърдят, че те са, в най-добрия случай прибързани, а в най-крайните мнения — разрушителни. Твърди се, че родителството, както и осиновяването от хомосексуалните крие сериозни опасности. Тази позиция на загриженост принадлежи не само на предубедени спрямо хомосексуалността лица. Изследванията в областта са немалко. Тревогата е свързана с това, как едно дете би се справило с евентуалната негативна обществена нагласа спрямо факта, че родителите му са хомосексуални; т.е. как дискриминацията спрямо родителите ще се отрази на детето. Личностови аспекти на развитието също са обект на загриженост, например индивидуализация, психиатрична оценка, поведенчески проблеми, интелигентност, способност за морална преценка и пр. Като цяло изследванията не намират съществени различия по тези пунктове. Твърденията, че децата отгледани от еднополови двойки страдат от дефицит на личностовото развитие нямат емпирична основа.  

Проучванията върху половата идентичност, сексуалните роля и ориентация на децата с хомосексуални родители – опиращи се на  представителни групи не позволяват да се направи каквато и да е разлика между сексуалната идентичност на децата с хомосексуални родители и тези с хетеросексуални такива. Тези резултати не означават, че децата с родители гей не се сблъскват изобщо с проблеми на идентичността, но когато това се случи, първопричината на тези проблеми е независима от сексуалната ориентация на родителите.

Проучванията върху психосоциалното развитие на децата с хомосексуални родители показват: че социалните контакти на тези деца с техни връстници и с по-големи хора от тях са нормални и в общия случай задоволителни; че те имат малко по-чести кнтакти с биологичния си баща, отколкото другите деца, които живеят с майка си; че рискът да бъдат жертва на сексуални злоупотреби при тях не е по-голям, отколкото при другите деца; че са добре интегрирани в тяхната група от връстници и приятели и в групата на близките до семейството възрастни, включително отсъстващия биологичен баща и семейните приятел(к)и – мъже и жени, хетеросексуални или хомосексуални.

Прегледът на проучванията върху развитието на децата с хомосексуални родители разкрива по убедителен начин, че опасенията по отношение на хармоничното развитие на тези деца са без емпирично основание. На първо място, тези деца не изпитват повече проблеми със сексуалната си идентичност, отколкото децата на хетеросексуални родители, и също така при тях развиването на хомосексуална идентичност не е по-чест случай. Второ, те не са по-уязвими психологически, отколкото децата на хетеросексуалните, и нямат повече поведенчески проблеми от тях. На трето място, при тях не се срещат повече проблеми със социалната адаптация и общуването с връстниците им. И накрая, случаите на сексуална злоупотреба сред тях - от страна на родителите или приятел(к)ите на родителите им - не са по-чести, отколкото при другите деца.

          Може да се направи извода, че идеята, според която децата на хомосексуални родители са психологически уязвими, няма никакви емпирични основи. Някои от изследванията, третиращи въпроса, съдържат обаче методологически пропуски, що се отнася например до подбора на участниците, процедурите по оценяване и силата (адекватността) на тестовете. Възможно е контролни проучвания да открият разлики между децата от двата типа семейства. При все това, никое от проведениете до днес изследвания не дава основание да се заключи, че децата на хомосексуални родители са поставени в неизгодно положение по някакъв признак спрямо другите. Резултатите се обединяват около едно ясно и недвусмислено послание: семейната среда, създадена от родителите на двете групи деца, им предоставя сходни условия за психосоциално развитие. Ако възникват проблеми, най-вероятно причината е именно в самото качество на средата.

Бъдещите проучвания биха могли да бъдат ориентирани към детерминирането на препятствията, пред които семействата с хомосексуални родители се изправят и към причините за по-големия успех на някои хомосексуални родители от други в областта на хармоничното развитие на техните деца. (Жюлиен,Д.,Дюбе,М.,Ганьон,И.“Развитието на децата с хомосексуални родители в сравнение с това на децата в хетеросексуални семейства”)

Друг сериозен проблем -  СПИН-кризата подклажда погрешното впечатление, че всички гей-мъже са промискуитетни и непрекъснато дирят най-различни форми на полова активност. Този стереотип беше за пръв път оборен от Кинси и неговите колеги, чиито изследвания откриха, че мъжете с предимно хомосексуална ориентация иамт по-малка честота на сексуалните контакти през продължителността на живота си, отколкото хетеросескуалните хора. Също така е вярно, че гей мъжете изглежда да имат по-голям брой на различните сексуални партньори, като тази бройка може би е не само абсолютно, но и статистически значимо по-висока от същата при хетеросексуалните мъже. Броят на различните сексуални партньори в живота на един гей мъж не пречи на това същият този мъж да участва в дълготрайна интимна връзка или да има дълги периоди на липса на сексуална активност. Съществуват много повече дълготрайни гей връзки, отколкото си даваме сметка. Доскоро, сред специалистите по психично здраве нямаше големи усилия да се опише и разбере природата на тези връзки. Поради грешната хипотеза, че болестни родителски грижи пораждат хомосексуалността, както и пради грешното виждане, че хомосексуалните са уж емоционално увредени, съществува разпространено, погрешно, но дълбоко вкоренено схващане, че гей мъжете са неспособни на такива вързки.

           

 Както някои хетеросексуални, така и някои хомосексуални мъже избягват интимно сексуално или емоционално привързване и предпочитат краткотрайни връзки. Гей мъжете може да имат особени затруднения с интимните връзки, които често предизвикват несъзнателните спомени на отхвърлянето и нараняването, което те са изпитали в детството си от бащите си и от връстниците си. Честото отхвърляне от страна на бащите и върстниците в деството и юношеството допринася за недоверието на някои гей мъже спрямо интимните връзки по принцип. В ранна зряла възраст, гей мъжете са се изправили вече и пред предразсъдъците на обществото относно изразяването на тяхната сексуалност, така че те се чувстват гневни, наранени и несклонни да рискуват отново да бъдат отхвърлени или да изложат партньора си на яростта, която те усещат в себе си.

          Проблемите на хомосексуалните не се ограничават само до отделните индивиди, но засягат и хомосексуалните двойки, чиято хармония е застрашена. При тях се срещат същите проблеми, както при хетеросексуалните, но съществуват и някои специфики. Съвместният" живот на хомосексуалните придава на връзката им публичен характер, пораждащ по-остри и по-трудно контролируеми хомофобични реакции. От друга страна моделът на съжителство, наложен досега от обществата, притежава някои специфики, които е възможно да не се харесват на двамата или на единия от партньорите. Макар и еволюцията в това отношение да е неоспорима, разпределението на правомощията все още до голяма степен преминава през сексуалната роля.

       При хетеросексуалните двойки нивото на общо удовлетворение е добро, ако доминира мъжът или ако е постигната равнопоставеност между партньорите, но не и ако доминира жената. Повечето лесбийки предпочитат равнопоставеността, а изглежда такова е предпочитанието и на хомосексуалистите. Все пак сходната възраст на партньорите действа в посока на равнопоставеността(“Хомосексуалността”, Жак Кораз).

Глава 3:
Изследване на хомосексуални двойки

1.

Настоящето изследване има за цел да анализира от соционистична гледна точка отношенията в хомосексуалната двойка. Предположението, че характера на отношенията в тези двойки е зависим от соционистичния тип на партньорите и сексуалните предпочитания не оказват влияние върху тях следва да се докаже чрез анализ на интертипните отношения. Очакваните резутати би следвало да потвърдят хипотезата, че отношенията в двойките са разнообразни и пряко свързани със соционистичния тип на партньорите. Не се очаква да изпъква общ поведенчески модел, който да говори за трайно и категорично влияние на хомосексуалността при развитието на отношенията.

За целта са изследвани шест  партньорски двойки. Три двойки хомосексуални мъже и три двойки хомосексуални жени. Участниците са с различни професии,  различно ниво на образование, социален статус и финансови възможности с цел да се обхване многовариантността и широкообхватността на този тип двойки, тъй като те не се характеризират с някакви общи признаци. Всички участници са уведомени предварително за целите на изследването и са дали своето съгласие.

Изследването ес провежда на няколко етапа като първият включва включва въпросникът на Д. Кейрси за определяне на соционистичният тип на участниците. На следващия етап от изследването се провежда серия от интервюта. Първоначалносе провежда с всеки от изследваните лица  поотделно, а в последствие и интервю по двойки. Целта е иследваните лица да споделят освен общите данни за възраст, образование, професия и  информация относно отношенията вътре в двойката, евентуални конфликти и проблеми между партньорите, да се види дали има разминаване между споделеното пред партньора и това което е казано само пред провеждащия изследването.

 Особено внимание е обърнато на въпроса доколко сексуалната ориентация на изследваните влияе върху техните партньорски отношени и върху живота им въобще, доколко това е водеща страна в техните навици и поведение, в каква степен влияе върху социалните им контакти и реализацията в обществото, отношенията със семейството и приятелския кръг. Също така се разглежда и въпросът в какви са основните проблеми които ги вълнуват и  нуждаят ли се от външна помощ при решаването им, като целта е да се открият проблемните зони в които консултирането на този тип двойки би било полезно.

Двойка №1: Р. и М.:

Хамлет /ENFJ/ -  М. Горки /ISTJ/

Р. е 36 годишен, пол – мъжки, завършил е немска филология, работи като преподавател.

Соционистичен тип Хамлет /ENFJ/ - интуитивно-емоционален екстраверт, разсъдителен. Човек на интензивните емоции, които се проявяват навън. Стреми се да бъде в центъра на вниманието. Добре усеща емоционалното състояние на другите и е способен да ги убеждава. Умее да прогнозира събитията и действията на любимите хора. Добър физиономист. Работата си върши старателно, довеждая до край. Не е склонен към компромиси, може да изостри конфликтите, да бъде рязък, суров и взискателен към семейството си.Преди вземане на важно решение дълго се съмнява и колебае.

          Обича комфорта, но не умее да го организира. Изострено възприема забележки за външността си и маниера си на обличане. Неговото умение да убеждава, да уговаря няма равен на себе си. Този тип е призван да учи, да води, да помага за осъществяване на плановете. Екстраверсията насочва вниманието му към околните, интуицията му подсказва вдъхновяващи и убеждаващи аргументи, чувствителността му служи като барометър, отбелязващ потребностите на хората, а решителността му помага правилно да разпределя усилията си за решаване на проблемите.

          Този тип  е добър психолог и роден политик, но става абсолютно непоносим, когато ценностите му се поставят под съмнение, а още повече, ако се осмиват. Предпочита мирната обстановка и се стреми да съдейства за това.

М. 38 годишен,пол – мъжки, завършил е икономика, работи в частна фирма по специалността.

Соционистичен тип М. Горки /ISTJ/ - логико-сензорен интроверт, разсъдителен. Притежава делова логика, стреми се всичко да класифицира, да планира, да разработва в детайли планове, да анализира подробности, да изпълнява работата в срок, планомерно. Не обича неяснотите, неточностите.

          Това са хора волеви, упорити, понякога дори сурови. Смятат, че дисциплината и редът са много важни и изискват от другите съблюдаване на реда (понякога грубо и жестоко). Умеят да действат бързо и точно и да довеждат започното до край. Но устремени към крайната цел оставят без внимание чувствата и интересите на изпълнителите.

          Лошо оценява възможностите на хората, често не знае на какво са способни околните, затова проявява повишена бдителност, подозрителност, потайност. Не обича ярките, необикновени личности. Стреми се да контролира всеки въпрос, като се задълбочава в детайлите. Надежден и отговорен тип. Отличава се със спокойствие и издържливост, а в конфликтни ситуации проявява твърдост и самообладание.

         

Р. и М. са заедно от осем години. Живеят заедно на квартира от шест години. И двамата споделят че се чувстват щастливи заедно, конфликтите между тях не за значими. И двамата признават за връзки извън двойката, но ги приемат като мимолетни и незасрашаващи взаимоттношенията помежду им. По време на интервютата са спокойни и открити. Склонни са да споделят.

Основен проблем за двойката се явява невъзможността да имат деца. Двамата определят желанието си да се изявят като родители за свой най-голям проблем, който с годините все по силно ги вълнува. Често разговарят по проблема и обмислят различни варианти за разрешаването му, но не са постигнали напредък в това отношение. И двамата считат, че се нуждаят от помощ по този въпрос и биха се обърнали към консултант за решаването му.

Относно сексуалната си ориентация не мислят, че тя е определяща за отношенията помежду им, но силно затруднява отношенията им с околните и професионалната изява. Р. и М. не споделят открито своята ориентация, макар да са наясно, че повечето хора се досещат. Пред колегите и познатите си се представят за близки приятели и съквартиранти, а със семействата си не подържат редовна и близка връзка. Единствено пред други хомосексуални техни познати се държат свободно като двойка и признават, че това ги натоварва и ангажира твърде много, но същевременно ги сближава още повече.

         

 Р. и М. са дуална двойка ,Хамлет /ENFJ/ - М.Горки /ISTJ/ Дуалните отношения – те са най- комфортни. Наричат ги още отношения на пълно взаимно допълване. В дуалните контакти партньорите се допълват един друг. Не възникват никакви затруднения в общуването, но е възможно с времето да настъпи прегряване. Често тези отношения имат периоди на отдръпване и в последствие на преоткриване. Тези два типа изключително подходящи за съвместен живот кото обяснява трайността на връзката на изследваните лица и предполага и за вбъдеще отношения на разбирателство и удовлетвореност помежду им.

Двойка №2 В. и Н.:

Балзак /INTP/ - М. Горки /ISTJ/

В. е на 31 години, пол – женски, логопед, работи в копирен център.

Соционистичен тип /INTP/ – Балзак - логически-интуитивен интроверт, възприемащ (съзидателен). Може да предчувства, добре усеща развитието на събитията, въпреки че е склонен към песимистични прогнози и скептицизъм.

          Този тип се отличава с делова логика, работоспособност, упорство в разнообразните области на работа. Внимателен е при вземането на решения. Не обича да се занимава с пари. Умее да се грижи за уюта и здравето си. Не се старае да демонстрира емоции, има безпристрастен вид. Лошо усеща емоционалното състояние на хората, поради което може да бъде нетактичен във взаимоотношенията си. Високото равнище на интелект му позволява да генерира идеи. Хладнокръвието и затвореността, склонността към отвлечени разсъждения, недостатъчната обществена активност (напр. нежелание да учавства в колективни мероприятия и общи забави) могат да създадат допълнителни трудности в работата. Понякога го упрекват в разсеяност за това, че се отклонява от изпълнението на своите преки задължения.

          Н. е на 31 години, пол – женски, педагог, работи с социално подпомагане.

Соционистичен тип /ISTJ/ - Максим Горки- логико-сензорен интроверт, разсъдителен. Притежава делова логика, стреми се всичко да класифицира, да планира, да разработва в детайли планове, да анализира подробности, да изпълнява работата в срок, планомерно. Не обича неяснотите, неточностите.

          Това са хора волеви, упорити, понякога дори сурови. Смятат, че дисциплината и редът са много важни и изискват от другите съблюдаване на реда (понякога грубо и жестоко). Умеят да действат бързо и точно и да довеждат започното до край. Но устремени към крайната цел оставят без внимание чувствата и интересите на изпълнителите.

          Лошо оценява възможностите на хората, често не знае на какво са способни околните, затова проявява повишена бдителност, подозрителност, потайност. Не обича ярките, необикновени личности. Стреми се да контролира всеки въпрос, като се задълбочава в детайлите.

          Надежден и отговорен тип. Отличава се със спокойствие и издържливост, а в конфликтни ситуации проявява твърдост и самообладание.

В. и Н. са двойка от седем месеца. Познават се от 12 години като отношенията им прерастват от приятелство до партньорство постепенно. Планират в скоро време да заживеят заедно. Споделят че почти не се карат, имат несъществени неразбирателства от битов характер. Семействата и повечето им приятели са наясно с характера на тяхната връзка, но те се стремят да са дискретни тъй като Н. има две деца от предишен брак. Децата не са запознати с техните отношения и това изглежда е сериозен проблем чието разрешаване  двете жени отлагат във времето.

Не считат че сексуалната им ориентация е проблем, по принцип мислят че личният живот на двойката не би следвало да е показен. И двете са интровертни личности с ограничени социални контакти и малък приятелски кръг. Имат множество общи интереси като прамгматичността и упориостта на типа  М. Горки се допълва и обогатява от интуицията ина типа Балзак. Интроверсията в случая се изразява в сравнително затворен живот на двойката който изглежда е напълно приемлив и за двете жени. Липсата на силна емоционална ангажирост и при типа М. Горки и при Балзак е причината основата на връзката да е стабилно и продължително приятелство, а не силна страст. По време на интервюто В. е по дистанцирана и отговаря на въпросите кратко без да навлиза в подробности. Споделят, че биха потърсили помощ и съвет от консултант-терапевт за разкриването на типа на техните отношения пред децата.

Тази двойка има отношения на социална поръчка, предаващ – приемащ. Тези отношения са асиметрични, неравнопоставени. Първият партньор гледа на втория като по ниско стоящ, недооценява го. Вторият гледа на първия като като на интересен човек, значим, будещ възхищение. Приемника неволно започва да угажда на предаващия в негово присъствие, търси неговото внимание. Опитите да се постигне равнопоставеност са неуспешни. Тези отношения могат да се определят като покровителствени. При тях липсва обратна връзка. В тази двойка Н.(М.Горки) е в ролятя на покровител, а В. – на покровителстван. Изглежда подчиненото положение на В. е в някаква степен осъзнато, но за момента е удобно. В бъдеще, при едно съвместно съжителство неравнопоставеността вероятно ще създаде конфликти.

Двойка №3:В. и И.:

Хъксли /ENFP/ - Хъксли /ENFP/

В. е на 32 години, пол – женски, средно образование, работи като охрана.

Соционистичин тип /ENFP/ – Хъксли - интоитивно-емоционален екстраверт, възприемащ. Роден психолог, усеща способностите и достойнствата на другите, обича да вдъхновява, да се възхищава от талантите на другите, добре разбира постъпките на колегите. Обича новостите, шегите, има много познати, демонстрира дружелюбие, умее да управлява емоциите, да убеждава. Сред представителите на този тип има много журналисти, политици, психолози.

Не блести с логически анализ, може да се разпилява в детайли и подробности, изпуска най-важното. Но във всяка дейност може да внесе възбуда, ентусиазъм, въпреки че понякога това изглежда лекомислено.

И. е на 22 години, пол – женски, средно образование, работи като консултант-продавач.

Соционистичин тип /ENFP/ – Хъксли.

И. и В. са заедно от пет месеца. Не живеят заедно, но работят на едно и също място. Искат да живеят заедно, но имат финансови проблеми и не могат да го постигнат. И при двете се забелязва известно затруднение в разбирането на някои от въпросите в теста на Д.Кейрси, но в степен да се опорочи резултатът.

При В. отношениятя със семейството са силно затруднени. Те знаят за нейните предпочитания, но не ги приемат. Преди няколко години са я принудили да сключи фиктивен брак от страх да не се разбере за нейните”странности”. В. споделя че се е стигало и до физическо насилие от тяхна страна и заплахи, че ще прекъснат всякакъв контакт.

Родителите на И. са разделени и проявяват слаб интерес към личния и живот.

Споделят че често се карат поради силна ревност и от двете страни. И двете се чувстват несигурни в тази връзка, но са силно емоционални и желаят да я запазят. Конфликтите помежду им са чести и буйни, но отшумяват бързо. Нямат ясна представа за бъдещи цели нито като двойка нито като отделни индивиди. Създават впечатление на хора живещи “ден за ден”, не се стремят да решат проблемите си, а само ги отлагат във времето. Контактуват с множество хора, но предпочитат други хомосексуални, защото познатата среда ги кара да се чувстват по-сигурни и защитени. В. е подозрителна и склонна  да обвинява околните в дискриминация, но не може да даде обяснение кое точно я кара да мисли така. 

При интервюто те се прекъсват взаимно, говорят едновременно като споделят незначителни подробности и не се придържат към темата. Разговорът с тях се превръща в накъсан диалог между двете като всяка се стреми да привлече вниманието на интервюиращия върху себе си. И. е по-последователна в изказванията си и прави опит да контролира хода на раговора, изглежда тя често налага своето мнение. В. и И. нямат ясна представа в какво се състои консултирането, но казват че биха се възползвали от подобна консултация, като  се надяват на готови отгорови и решения.

И. и В. са тъждествена двойка. Между тъждествените партньори се създават отношения на пълно разбиране, неумение за помощт помежду им. Тези личности гледат на света по еднакъв начин, по еднакъв начин възприемат и обработват постъпващата информация поради което  бързо омръзват. Идеални са за ролите учител – ученик, но в случая  при партньорство предполагащо равнопоставеност може да се очаква че няма да продължат дълго. В тази двойка вече съществува сериозен проблем поради силната ревност и от двете страни, множеството проблеми и липсата на яснота относно решаването им.

Двойка № 4: Ал.и А.:

Драйзер/ISFJ/ - Хамлет/ENFJ/

Ал. е на 27 години, пол – мъжки ,завършил е археология, работи в частна фирма. Соционистичен тип / ISFJ/ – Драйзер

Емоционално – сензорен интроверт, разсъдителен. Това е емоционален човек, който обаче предпочита да не демонстрира емоции, да запазвадистанция в общуването, рядко проявява откровеност, даже с най-близки хора.Поставя проблемите на окръжаващите по-високо от своите собствени. Човек от този тип е предан, отговорен, на него му е необходимо да се чувства полезен, да вижда, че неговата помощ е нужна, с което понякога околните злоупотребяват. Той избягва караниците и кавгите, неприятните хора.

Волеви, взискателен към себе си и към другите. Икономичен, грижлив, практичен.

Познава повърхностно истинските възможности на хората, може да ги подозира за различни неща без всякакви основания. Не е чувствителен към измененията в обществото, икономиката. Нервничи преди важни мероприятия.

Сдържан, спокоен, обича да се труди в уединение.

          А. е на 26 години, пол – мъжки, студент по химия, работи почасово. Соционистичен тип /ENFJ/ – Хамлет

          Интуитивно-емоционален екстраверт, разсъдителен. Човек на интензивните емоции, които се проявяват навън. Стреми се да бъде в центъра на вниманието. Добре усеща емоционалното състояние на другите и е способен да ги убеждава. Умее да прогнозира събитията и действията на любимите хора. Добър физиономист. Работата си върши старателно, довеждая до край. Не е склонен към компромиси, може да изостри конфликтите, да бъде рязък, суров и взискателен към семейството си.Преди вземане на важно решение дълго се съмнява и колебае.

          Обича комфорта, но не умее да го организира. Изострено възприема забележки за външността си и маниера си на обличане. Неговото умение да убеждава, да уговаря няма равен на себе си. Този тип е призван да учи, да води, да помага за осъществяване на плановете. Екстраверсията насочва вниманието му към околните, интуицията му подсказва вдъхновяващи и убеждаващи аргументи, чувствителността му служи като барометър, отбелязващ потребностите на хората, а решителността му помага правилно да разпределя усилията си за решаване на проблемите.

          Този тип  е добър психолог и роден политик, но става абсолютно непоносим, когато ценностите му се поставят под съмнение, а още повече, ако се осмиват. Предпочита мирната обстановка и се стреми да съдейства за това.

Ал. и А. са заедно от две години. Живеят на квартира заедно. Семействата им не знаят за тяхната връзка и за сексуалната им ориентация. Общуват предимно с хомосексуални и не се афишират публично като двойка. Казват че се разбират добре и нямат проблеми помежду си.

 Не желаят да споделят нищо свързано с личния им живот, държат се дистанцирано и хладно при интервюто въпреки, че са изразили готовност да участват в изследването. Отговарят едносрично на поставените въпроси, не поглеждат един към друг по време на интервюто, сядат на противоположни страни. Създава се тягона атмосфера, усеща се напрежение помежду им. Не споделят за конкретни проблеми. При индивидуалните интервюта А. Говори открито за своите интереси и бъдещи планове като почти не споменава Ал. И интимната сфера изобщо. Ал. Е още по-сдържан и само бегло споменава свои цели и намерения.

Ал. и А.са “миражна” двойка. Тези отношения са отпускащи и релаксиращи. Партньорите не искат да мислят за работа, отпускат се, не се концентрират. Деловото сътрудничество при такива двойки е затруднено. Това към което се стреми партньора изглежда на другия несъществено и незаслужаващо внимание.  Постъпките и мотивите на другия са непонятни, отношенията не са продължителни, всеки се стреми да промени другия. Временните отношения от този тип са топли и дружески, когато малко се говори за целите. При по продължителна връзка те охладняват. Има голяма вероятност при тази двойка да е налице сериозен конфликт което би обяснило нежеланието им да споделят подробности за съвместния си живот.

Двойка №5: П. и Т.:

Хамлет /ENFJ/ -  Есенин / INFP/

П. е на 36г., пол – мъжки, завършил е българска филология, работи в администрацията.

Соционистичен тип  Хамлет/ ENFJ/ - интуитивно-емоционален екстраверт, разсъдителен. Човек на интензивните емоции, които се проявяват навън. Стреми се да бъде в центъра на вниманието. Добре усеща емоционалното състояние на другите и е способен да ги убеждава. Умее да прогнозира събитията и действията на любимите хора. Добър физиономист. Работата си върши старателно, довеждая до край. Не е склонен към компромиси, може да изостри конфликтите, да бъде рязък, суров и взискателен към семейството си.Преди вземане на важно решение дълго се съмнява и колебае.

          Обича комфорта, но не умее да го организира. Изострено възприема забележки за външността си и маниера си на обличане. Неговото умение да убеждава, да уговаря няма равен на себе си. Този тип е призван да учи, да води, да помага за осъществяване на плановете. Екстраверсията насочва вниманието му към околните, интуицията му подсказва вдъхновяващи и убеждаващи аргументи, чувствителността му служи като барометър, отбелязващ потребностите на хората, а решителността му помага правилно да разпределя усилията си за решаване на проблемите.

          Този тип  е добър психолог и роден политик, но става абсолютно непоносим, когато ценностите му се поставят под съмнение, а още повече, ако се осмиват. Предпочита мирната обстановка и се стреми да съдейства за това.

         

Т. е на 37години,пол – мъжки, завършил е право, работи като юристконсулт.

Соционистичен тип  Есенин /INFP/ - интуитивно-емоционален интроверт, възприемащ. Интуитивен, добре усеща идващата опасност, прави опити да я избегне. Дълго помни отрицателните преживявания от миналото, размишлява за себе си, стреми се да разбере, увлича се от най-новите теории.Мечтателността му води до това, че той никога не бърза. Достатъчно забележимо проявява емоциите и чувствата си, въпреки че се държи меко и учтиво с хората.Обаче в семейството си може да бъде капризен, несдържан, понякога буйно да реагира на житейските колизии, допускайки псувни и обиди. По – често предпочита да отстъпи, да премълчи само и само да  не се кара. Старае се да е приудава икого, да не заповядва. Емоциоално е възприемчив към изкуството.

           Не проявява самостоятелна инициатива във физическия труд. Прави това в случай на необходимост или когато го помолят. Чувства се достатъчно добре, ако работата го интересува и увлича, но понякога загубва интерес към нея и може да изостави започнатото.

 Може да се приспособи към най-разнообразни условия.Избягва конфликтите. Ако не успее и не му се отдаде да ги преодолее е в недоумение от интензивността на своите преживявания и неочаквани реения. Интровертивно-чувствителната страна на този тип никога нищо не забравя и не прощава, докато подвижната интуитивно възприемчива страна мое да остава добродушна както преди и да си дава вид, че нищо не е станало.

П. и Т. са заедно от година и седем месеца. От девет месеца живеят заедно. Семействата и близките им приятели знаят за техните отношения и ги подкрепят, а в останалите си социални контакти са дискретни и не коментират личния си живот. П. споделя за множество трудности и недоразумения помежду им свързани с начина на живот и общото бъдеще. Не е уверен дали тази връзка има бъдеще. Т. също има съмнения, но според него той прави всичко възможно да запази нещата и се надява това да се случи.

По време на интервюто П. показва голямо желание да обсъжда връзката си докато Т. е въздържан, видимо притеснен и търси  подкрепа от П. при всяко свое изказване. Двамата създават впечатление на силно привързани един към друг, но много различни като характери и начин на изразяване. П. Е по словоохотлив, търси съвет и подкрепа има желание да потърсят професионална помощ за решаване на конфликтите. Т. Не е склонен да се доверява на непознати и счита консултирането за ненужно, но би се съгласил, макар и с нежелание  за да угоди на П.

Отношенията в тази двойка са огледални. Думите на единия се отразяват като в огледало  у другия. Такава комуникация е непълна -“огледалото” изкривява образа, възниква неразбиране и порой от претенции към партньора. От  друга страна ако се отчита само вербалната страна тези отношения могат да бъдат наречени конструктивна критика. Подходящи са за приятелски занимания основаващи се на общи интереси. За семейни отношения не са подходащи. Малките, по-незначителни цели съвпадат, но глобалните -  не. Това обяснява липсата на разбиране помежду им и усещането за неизбежен разрив което и двамата чувстват.

Двойка № 6: Л. и Д.:

Достоевски / INFJ/  -  Г. Жуков  /ESTP/

Л. е на 30 години, пол – женски, средно образование, има частен бизнес заедно с Д. Соционистичен тип  Г. Жуков /ESTP/ - сензорно-логически екстраверт, възприемащ. Това е целеустремен, практичен, волеви човек. Енергичен и решителен. Гъвкаво реагира на измененията в обстоятелствата. Ориентиран е към решаване на крупни задачи, които могат да бъдат свързани с потискане на противника. Може да проявява жестокост и непримиримост, ако околните не правят това което е нужно според него. Действа на основата на логиката и анализира събитията. Способен е да поведе хората след себе си, да котролира реда и хода на изпълнение на набелязания план. Присъщ му е прям, обективно-логически, конкретен и безжалостен подход към жизнените явления.Сдържан е в проявата на емоции, не обича да говори за своите чувства, поставя на място емоционалните мечтатели.

           

Д. е на 44г., пол – женски,  средно образование. Соционистичен тип Достоевски /INFJ/ - интуитивно-емоционален интроверт, разсъдителен. Добре се ориентира във взаимоотношенията на хората, старае се да избягва конфликтите и споровете. Отличава се с безкрайно търпение. Никога не вдига скандали, избягва неприятните личности и се държи дистанцирано с тях. Стреми се към приятелски отношения с хората. Интуитивно усеща назряващите конфликти, но се надява да се разрешат от само себе си. Смята за основно у човека неговата нравственос, страба от угризения в случай, че се отдалечи от идеала си.

Л. и Д.са заедно от осем месеца. Л. се е включила в бизнеса на Д. малко след началото на връзката им. Живеят заедно, сексуалната им ориентация е известна на всички с които контактуват и според тях не им създава никакви проблеми. Прекарват заедно по-голямата част от времето си. Споделят, че често имат спорове, предимно от финансов характер, свързани с работата им. И двете признават, че възрастовата разлика е проблем. Разминават се в идеите си за бъдещето и нямат ясни цели в дългосрочен план. И двете споделят че изпитват много силни чувства една към друга и в момента не желаят да мислят за бъдещето. Конфликти имат и по отношение на свободното време – къде, как и с кого да го прекарват.

По време на интервюто се държат за ръце. Говори придимно Д., но изказванията на Л. са по – категорични и са направени с нетърпящ възражение тон. И при двете се забелязва отбранителна позиция при разговора, като че ли очакват да получат негативна оценка и предварително се настройват с известна враждебност към поставените въпроси,но отговарят изчерпателно и искрено. Не биха потърсили съвет и консултация за решаване на проблемни ситуации, вярват, че биха се справили сами и с помощта на приятели и семействата си.

Отношенията в тази двойка са конфликтни. При тези отношения степента на псилогогическа съвместимост е много малка. Но това не се забелязва веднага. Партньорите се привличат един друг, възхищават се на тези черти които са слабо развити у тях самите. Но тези отношения са нестабилни, отсъства способност за взаимопомощ. След дълги усилия за подържане на такава връзката раздялата с конфликтния партньор носи облекчение. Базирайки се на то ва и на споделените факти за чести неразбирателства може да се предполага, че с отминаване на първоначалната еуфория  и на силните емоции конфликтите в тази двойка ще доведат в бъдеще до нейния разпад.

2.

          Анализът на резултатите от изследването показва пряката връзка между соционистичния тип на партньорите в двойката и техните отношения. Характерът на всяка от разгледаните връзки е следствие от взаимодействието на съответните типове. От тези изводи следва заключението, че хомосексуалните връзки се развиват в следствие на интертипните взаимодействия между партньорите без сексуалността да има пряка връзка с тях. Полът на участниците в изследването не оказва никакво влияние, докато соционистичният тип предопределя поведението и отношенията в двойката. Развитето на съответните отношения е следствие на интертипното взаимодействие на партньорите.

Отрицателните настроения в социалната среда и нуждата връзката да бъде запазена в тайна от окръжаващите, както и проблемите със семейството водят до по- голямо напрежение отколкото би имало при хетеросексуалното портньорство. Това от своя страна е причина за по – голямо напрежение у отделната личност, но в някои случаи води и до по – голяма сплотеност в двойката.

Справянето с проблемите и високото ниво на стрес у изследваните лица няма отношение към резултатите, тъй като начините на реагиране и справяне  в кризисни ситуации също се определят  и зависят от соционистичния тип на индивида.

          Интертипните отношения при изследваните двойки са разнообразни, всяка двойка е различна от другите именно защото соционистичният тип, а не външни фактори определят вида на взаимодействие между отделните личности.

3.

          Представеното  изследване недвусмислено показва, че интертипните отношения в хомосексуалните двойки не се различават по нищо от отношенията в хетеросексуалните двойки и следват соционистичния модел. Въпреки това при проведените интервюта ясно се забелязват някои специфични за тези двойки проблеми, които се нуждаят от по задълбочено проучване и евентуална консултантска дейност с цел тяхното преодоляване.

По време на интервюто се открои общото нежелание на лицата да коментират подробно отношенията със семействата си и известна враждебност и защитна позиция при коментирането на хомосексуалността изобщо. 

          Сложните отношения със семейството, ограниченият приятелски кръг, необходимостта да се пази връзката в тайна и да се дават правдоподобни обяснения за съвместното съжителство присъстват при всички изследвани двойки. Единствено при двойка №6 всички от заобикалящата среда знаят за сексуалните им предпочитания и няма подобни проблеми, но и там съществува съществено ограничаване на социалните контакти с цел двойката да си осигури необходимият комфорт и сигурност.

          При двойка № 5 семействата и по-близките хора също са запознати със ситуацията и ги подкрепят, като връзката се крие най-вече на работното място. При двойки №4 необходимостта да се крие истината от околните е довела до сериозна изолация и отчужденост от обществото. В двойка №3 проблемите изглеждат най-сериозни и то най-вече за В. която е подложена на непрестанен натиск от страна на семейството си и не намира подходящи методи за справяне, не знае към кого да се обърне за помощ и подкрепа.

          Най- стабилната двойка - №1 е изправена пред много сериозният въпрос за децата и въпреки силното си желание да бъдат родители срещат множество трудности. За разлика от тях двойка №2 има деца, но там проблемът е как да се съобщи на децата, че родителят им е различен от общоприетото без това да има тежки последици за тях.

          Основният извод който се налага е, че всички изследвани лица имат сериозна нужда от консултиране. Това би им помогнало да намерят рационалин подход при решаване на проблемите. Срещата с консултант-терапевт би помогнала да се разкрият пред обкръжението си и по този начин да намалят напрежението и стреса в ежедневието, да водят един по-спокоен живот.

Глава 4:

        Заключение

Литература:

 Кораз,Жак” Хомосексуалността”

 
Shernoff, M. “Gay Men: Direct Practice.” In R .L Edwards (Ed.), Encyclopedia of Social Work. 19th ed., Vol. 2. Washington, DC NASW Press, 1995.
 175-96.
Юин, Робърт Б.. “Едипов комплекс”. В: Реймънд Дж. Корсини. Енциклопедия по психология. “Наука и изкуство”, С. 1998.

П.Величков “Хомосексуалност и психично здраве”

Жюлиен,Д.,Дюбе,М.,Ганьон,И.“Развитието на децата с хомосексуални родители в сравнение с това на децата в хетеросексуални семейства”
Попов,И.”Соционика:базови понятия и резултати”
Литов,Д.,Янев,К.”Хората като типове и техните взаимоотношения”