1. Цел – Оценка състоянието
на паметта, активността на вниманието
и уморяемост.
2. Описание – Методиката
включва стимулен материал, който се
разработва обикновено от самия
експериментатор и представлява набор
от 10 думи, който трябва да са популярни,
кратки (от 1-2 срички и не трябва да са
близки по значение). Изследват се трите
основни паметови процеса: а/
запомняне (фиксация), б/
възпроизвеждане (репродукция) и в/
задържане (ретенция).
Методиката може да бъде приложена
спрямо деца над 5 г. и към възрастни.
Методиката се прилага по следния
начин: След инструкция, на изследваното
лице се прочита набора от 10 думи и от
него се иска да ги възпроизведе в
произволен ред, колкото се може повече.
Четенето, респ. възпроизвеждането
продължава не по-малко от 5-6 пъти, като
всеки път експериментаторът маркира в
бланката си (списъка с думи) всяка една
възпроизведена дума, като отбелязва с
цифра последователността, в който е
била възпроизведена (виж приложената
бланка). Ако изследваното лице каже
някоя от думите втори или трети път, тя
се маркира само веднъж.
3.1. Инструкция (вариант
за деца): ”Сега ще проверим твоята
памет. Аз ще ти казвам думи, ти ще ги
чуеш, а след това ще ги повториш колкото
можеш. Повтаряш ги в произволен ред,
така както се сещаш за тях”
Психологът прочита предварително
подготвения списък от думи, без да бърза,
отчетливо и ясно. Изчаква отговора
на изследваното лице и записва резултата
в протокола. След това дава нова
инструкция: „Сега отново ще ти прочета
всичките думи, а ти трябва отново да ги
повториш – и тези, които каза и тези,
които пропусна първия път. Порядъка
не е важен”
3.2. Инструкция (вариант
за възрастни): ”Сега ще Ви прочета
няколко думи. Слушайте внимателно.
Когато спра да чета, Вие веднага трябва
да повторите толкова думи, колкото сте
запомнили. Повторете думите в произволен
ред.
Психологът прочита предварително
подготвения списък от думи, без да бърза,
отчетливо и ясно. Изчаква отговора
на изследваното лице. След това се
дава нова инструкция: „Сега отново
ще Ви прочета всичките думи, а Вие трябва
отново да ги повторите – и тези, които
назовахте и тези, които пропуснахте
първия път. Порядъка не е важен”
Следващите опити (от 3 до 5
прочитания), се повтарят без инструкция,
психологът просто казва: „А сега още
веднъж”.
След 5-6 повторение, психологът
казва: „След един час ще ми кажете
думите още веднъж”.
На всеки етап, след повторението
на думите, психологът записва
възпроизведените думи в протокол, като
под всяка възпроизведена дума от списъка,
експериментаторът поставя кръстче, за
онези, които са били повторени . Ако
изследваното лице назове дума, която
не е в списъка, тази дума се записва в
отделна графа. След един час изследваното
лице по молба на психолога възпроизвежда
без предварително прочитане запомнените
думи, които се фиксират в протокола
4. Стимулен материал: число,
хор, камък, гъба, кино, чадър, море, пчела,
лампа, котка
5. Обработка и интерпретация
на резултатите
Получените и записани в протокола
резултати, се отразяват в крива на
запомнянето. По формата на кривата могат
да се направят изводи за особеностите
на запомнянето.
= Здравите деца с всяко следващо
възпроизвеждане увеличават количеството
на правилно назовани думи, докато
изоставащите в развитието си деца
възпроизвеждат по-малко количество и
могат да демонстрират увеличен брой
излишни думи.
= При изследване на възрастни,
при третото повторение изследваното
лице с нормална памет, обикновено
възпроизвежда правилно 9-10 думи.
= Кривата на запомнянето може
да даде сведения за състоянието на
вниманието при изразена уморяемост.
Повишена уморяемост се регистрира в
този случай, в който изследваното лице
(възрастен или дете) веднага възпроизведе
8-9 думи, а след това всеки следващ път –
все по-малко и по-малко, т.е. кривата в
графиката не расте, а се снижава.
= Ако изследваното лице
възпроизвежда все по-малко и по-малко
думи, това може да свидетелства разсейване
(отвличане) на вниманието и забравяне.
= Зигзагообразен вид на кривата
говори за неустойчивост на вниманието.
= Крива, имаща формата на „плато”
свидетелства за емоционална вялост
на детето и отсъствие на заинтересованост.
= Броят на думите, запомнени и
възпроизведени 1 час по-късно, показват
какво е състоянието на дълговременната
памет.
Изчисление на успеваемостта
при първия етап - фиксация:
В самите графи се очертават
най-добрите резултати от повторенията
или се пишат в дясно в полето.
1. Успеваемост-фиксация – събират се
резултатите от всяко повторение от 1-я
етап (пет повторения) и се умножават
по 2.
у-фиксация = (5 + 6 + 7 + 9 + 8) х 2 = 33 х 2 – 66
%
Тези 66 % веднага се налагат в
класификатора на проф. Константин Мечков
и се получава, „умерено нарушение”
което е между 68% и 51% ;
Изчисление на успеваемостта
при втория етап - репродукция:
2. Успеваемост-репродукция (след
1 час) – разделя се резултата от 2-ри етап
и най-добрия резултат от 1-ви етап.
Частното се умножава по 100.
у-репродукция = (7 : 9) х 100 = 0,7 х 100
= 70%
Тези 70 % веднага се налагат в
класификатора на проф. Мечков и се
получава леко нарушение
Изчисление на успеваемостта
при третия етап - ретенция:
3. Успеваемост-ретенция – разделя
се резултата от 3-ти етап с резултата от
2-ри етап. Частното се умножава по 100.
у-ретенция = (8 : 7) х 100 = 0,1 х 100 =
110%
Тези 110 % веднага се налагат в
класификатора на проф. Мечков и се
получава „норма” над 84 %
II. „Kрива на запомнянето”
(виж отново тест-приложението).
Маркират се от графиката
постиженията от всеки етап и се свързват
в крива;
Ш
Маркери за норма:
- норма – възходяща линия
- норма – постоянно
възпроизвеждане на първите 2-3 и последните
2-3 думи
Ш
Маркери за нарушения:
- нарушение –
ако го няма началото от 2-3 думи и края
от 2-3 думи, имаме „лабилен паметов
процес”.
- нарушение – крива
тип „зиг-заг” говори за органно-мозъчен
проблем, но няма гаранция.
Гаранцията е, ако:
а/ първата точка (първо повторение) е
по-ниска от 5 ;
б/ кривата стига по-ниско от 9;
в/ при повторението след 1 час – резултатът
е едва 1-2 думи.
Такава крива се нарича „органничен
тип паметова крива”.
- нарушение – крива
тип „плато” – получава се когато при
две и повече повторения резултатът е
един и същ. Говори за наличие на „съдова
органика” (хипертония, хипотония,
склероза, епилепсия). Кривата се нарича
„съдов тип паметова крива”
- нарушение – повтаряща
се крива при седмо, осмо или девето
повторение, т.е. повтаря се без изменение.
Кривата се нарича крива „мозъчно-травмен
тип”
- нарушение – нови
думи (конфабулации), с които запълва
паметовите следи. Дори при добър резултат
наличието на конфабулации (над 3) говори
за „лабилен паметов процес”.
Особености:
– Новите думи (конфабулации),
които пациентът си е измислил и посочил
при теста е симптом за проблем в
механичната памет, затова защото човек
несъзнателно запълва паметовите
празнини. Колкото са повече, толкова
по-зле.
– Важното е броят на запомнените
думи да нараства.
– При проблем в паметта кривата
е зигзагообрана.
– Друг неблагоприятен вариант
е т. нар. „плато” – без промяна.
– Държи се сметка от къде сме
почнали и къде е крайната точка, т.е. има
ли развитие (успех).
– Ако са налице застойни или
отрицателни стойности, тогава говорим
за съдов проблем (хипертония,
хипотония)
– Признак за наличие на проблем
е запомнянето на двата края на набора
от думи и „загубване” на тези в средата.
Например от 5 до 7 позиция.
Стереотипи на възпроизвеждането
-
Когато думите се възпроизвеждат в реда
на подаването, говорим за прав
стереотип – добра фиксационна
способност и за личностен стремеж към
подреденост.
-
Когато възпроизвеждането започва от
последните думи — обратен стереотип
– несигурност на изследваното лице
— стремеж да се подсигури с последните
думи.
-
Когато възпроизвеждането е зигзаговидно
— зигзаговиден стеретотип —
затруднена организация на паметовата
способност,
-
Може и.да няма стереотип — затруднена
организация на паметовата способност,
Ако не искаме да изчисляваме
успеваемост, ръководим се от ориентировъчна
норма, която е достигането на 8 запомнени
думи при третото повторение.
В норма човек може да запомни
7±2 елемента при еднократно подаване
(думи, цифри, фигури). В теорията този
критерий се означава като обем на
паметта — пределното число елементи,
които могат да бъдат запомнени при едно
подаване.
При преценка на паметта като
способност с методиката "Заучаване
на десет думи" изчисляваме успеваемост
за фиксация, която бива два вида: средна
успеваемост за фиксация — Уфср., и
максимална успеваемост за фиксация —
Уфмакс.; изчисляваме и успеваемост на
репродукция, възпроизвеждане — Ув.
Средната успеваемост за фиксация
е равна на средната аритметична от
първите пет повторения. Тъй като думите
са десет, за всяка възпроизведена дума
се полагат 1.0 %. Максималната успеваемост
за фиксация, Уфмакс., е равна на най-големия
брой думи, запомнен при ,тези пет
повторения, умножен по десет. Успеваемостта
за възпроизвеждане изчисляваме по
формулата:
У B = (B : У Ф с р) . 100,
където В е броят на възпроизведените
думи след един час.
Оформяне на заключение от
психологическо изследване
Правила
Външният вид (шапка и антетка)
се оформя както при диагностика на
вниманието внимание. Съдържанието обаче
включва новите сфери, принадлежащи на
паметта. И тук не се пишат цифри и
проценти, а се посочват степените на
Мечков (леко, умерено, значително, тежко,
много тежко).
Механично-цифрова слухова
памет (Джйекъбсън) – дори при най-малки
нарушения има висока значимост, т.е.
дори при леко нарушение интерпретацията
е за сериозен проблем.
Механично-зрителна памет
(Бернщайн) – дава информация за органично
нарушение, ако са възпроизведени 3 и
по-малко фигури + разминаване в резултатите
по Джйекъбсън и „10-те думи” или под
35%.
Паметовата крива дава информация
за нарушения от три типа:
а/ мозъчно-съдов
б/ мозъчно-органичен
в/ мозъчно-травмен или травмена
болест.
Частични изводи – тук се посочват
характерни нарушения, описват се с:
- наблюдава се (установи се,
констатирано е) ............. нарушение;
- установена е тенденция към
....................
Общ извод - Като цяло е
установено леко нарушение на фиксацията
с тенденция към значително нарушение
на възпроизвеждането и ретенцията.
Констатирани са признаци на нарушения
от „мозъчно-съдов” тип (крива) с изразен
лабилен паметов процес (конфабулации)
Примерен образец на бланка
З А К Л Ю Ч Е Н И Е
ОТ ПРОВЕДЕНО ПСИХОЛОГИЧЕСКО
ИЗСЛЕДВАНЕ
на
................................................................................,
на ......... год.
Днес, ........2009г. от ..... до ..... часа, в
...............(място на провеждане)..............
беше проведено психологическо изследване
за диагностика на паметта на
......................................................., на .......
г., живеещ в
..............................................................................................
Получени са следните резултати:
1. Памет
1.1. Фиксация –
...............................................................................
1.2. Репродукция –
..........................................................................
1.3. Ретенция –
................................................................................
1.4. Механично-цифрова слухова
памет – .....................................
1.5. Механично-зрителна памет
– .................................................
1.6. Паметова крива –
..................................................................
1.7. Конфабулации –
Изводи:
.........................................................................................
- Частични изводи – ......................................................
- Общи, окончателни изводи – .......................................
- Частични изводи – ......................................................
- Общи, окончателни изводи – .......................................
Провел
изследването:...............................
/име,
фамилия, подпис/
Отп. в 2 екз.
Екз.№ 1 – пациента
Екз.№ 2 – към дело
дата: ........20..г.
Приложение-1:
Скала на проф. К. Мечков:
Степен Проценти
Отклонение
I
над 84
няма /норма/
II
84-68
леко
III
68-51
умерено
IV
51-34
значително
V
34-17
тежко
VI
под 17
много тежко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар